ОРИСИЯ
/есе/
Човекът ,любовта, родът,времето- една съдбовна среща в разказа ‘’Дервишово семе ‘’на Николай Хайтов.
Човекът и родът...
Голямото дърво на човешкия род и клончето-човекът.
Изнизва се броеницата на времето и нови клони израстват по голямото родово дърво.
Вечен е родовият кръговрат -да се задомиш, живот да създадеш и отгледаш ,от филиз на корен да се превърнеш и други от тебе сила и мощ да черпят...
Поколения хора,привързани към родовото дърво на традицията. И отделният човек-част от рода,но и търсещ себе си и своето щастие.
Човекът и любовта.....
Една бяла магия. Едно пробуждане и прераждане.Желание да полетиш,да се откъснеш от корена ,по свой път да поемеш-към любимия и към себе си....
Дърво и път.Родът и любовта.А помежду им-човекът.
Два свята и един човек-Рамадан.
Как да живее ,та дърво и път да бъде?
Подвластен на времето ,той търси отговор на кръстопътя на своя живот.Заплита се неразплетимият възел в душата му.
Една съдбовна среща на човека , рода и любовта - една орисия....
Едва 14-годишен е Рамадан,когато от филиз трябва клонка да стане.’’Надлъгва’’ времето Асан Дервишов –прекъсната е родовата верига и за да не се скъса,внукът трябва да се ожени.Няма въпроси ,нито отговори.Не дава отговор родът:’’За такива работи тогава не питаха ,дето се женеха,ами старите си ги правеха сами.”-изповядва героят.Знае той-така е било,така и трябва да бъде...
Но идва прераждането-умира юношата ,за да се роди влюбеният в Силвина Рамадан.Неочаквана,невинна ,но силна и искрена е любовта на двамата млади.Поясът, с който играят ,сякаш свързва завинаги сърцата им. Вечната девойка е Силвина-бяла ,русокоса,хубава-тя грее като слънце.Там ,където е тя,има светлина и красота:’’Старата ни къща бе огряна като слънце , засмели се бяха гредите.”В косите и миглите на Силвина Рамадан оставя завинаги сърцето си.
‘’Дето е съкровището ти, там е сърцето ти’’.-гласи една стара мъдрост.За Рамадан сърцето му заедно с корена изтръгват ,когато му отнемат любимата .Силвина е отвлечена от братята си и продадена на Руфат.
Любов и омраза завързват страшен възел в душата на момъка и заплитат нишките на отмъщение в обречения му живот.
Сам е Рамадан в суровия родов свят с болката си- няма утешителни думи, а клетви за вярност към рода .Родово и човешко се борят за душата му.
Животът му е като кръг в който обичаното минало и мечтаното бъдеще се доближават , а настоящето се лута помежду им....
Само една мисъл изпълва живота му-Силвина. Любовта,силна и искрена ,е скътана в сърцето на героя-двамата със Силвина я носят у себе си и след раздялата .Тя е в очите на Силвина ,търсещи с поглед Рамадан,в мислите на Рамадан ,дори когато изгаря от омтраза към Руфат....
И така ден след ден,година след година...
Изнизва се броеницата на времето-Рамадан пораства ,има свое семейство,ражда се чаканото дете-продължението на Дервишовия род.
И времето спира......
........................................................................................................................................................ Много или малко са четиридесет години за една любов?
Една жена тихо е ронила сълзи ,един мъж е лягал и се е събуждал без любов....
Рамадан и Силвина не могат да се съберат,разделени от една ограда и от неписани родови закони ...
След четиридесет години оградата изгнива.
Рамадан вече има сили да я прескочи-той ‘’развързва’’чувствата си ,за да се окаже все още ‘’вързан’’ за рода....
Трудно е да живееш в два свята , да вървиш по границата между жадуваното и реалното.
Два свята и само един човек-Рамадан. На кръстопът.
Може ли да направи избор? Накъде да тръгне?
Застанал на границата между доброто и злото,Рамадан върви към самия себе си и открива неразплетимия възел на човешката си съдба.....
Сурово родово време,една любов ,един човек –една съдбовна среща.
Една орисия.....
